„Входове и изходи“ – разкази от Росен Карамфилов (твърди корици)

Описание

Автор: Росен Карамфилов
Художник на корица и илюстрации: Кольо Карамфилов
Дизайн на корица: Иво Рафаилов
Коректор: Ива Колева
Корица: твърда
Страници: 160
Издател: Авангард прима
ISBN: 978-619-279-016-5
(2024)

      Деветата книга на Росен Карамфилов не е типичен сборник с белетристика, макар да съдържа разкази, отличени във времето с различни национални награди. Съвсем не това е важното. Текстовете в нея са прекалено свързани, за да дръзне човек да ги раздели един от друг. Те са като наръчa с пръчки от онази известна легенда за Хан Кубрат и синовете му. Накратко – една по една можеш да счупиш пръчките без усилие, но не можеш да строшиш целия наръч. Така е и с тази книга. Посланието й изисква разбиране на нейната цялост. По някакъв начин тя е своеобразна предистория, а също и продължение на романа „Колене“, който с годините придоби култов статут сред читателите на автора.

               Някога „Входове и изходи“ беше един забравен ръкопис. Една отписана идея, която за малко да не излезе на бял свят. Съдбата обаче реши да й даде живот. От вас зависи колко дълъг ще бъде той. Тази книга е дете, родено преждевременно, но и закъсняло с появата си. Спасителна като вход към светлината. Нужна като изход от мрака. Път навън и навътре.  Докато вие четете – детето проплака. Грижете се добре за него.

Откъс от книгата:

МАЙКА

Майката винаги се отличава. Тя не е като другите. Няма значение какви са те – мъже или жени, врагове или приятели. Майката е клетъчната ти мембрана. Или липсата на такава. Не може тя да е нещастна, а ти да не го почувстваш. Не може да не прехвърлиш цялата ѝ емоционалност върху плещите си. Никой не те пита дали искаш. Връзката с майката само привидно приключва с прерязването на пъпната връв. И де факто напротив – тогава започва тя, защото вече сте двама отделни индивиди, а все още обитавате колективната си енергия. Енергията на Създателя, който ви е сътворил в определена хронология, в конкретната божествена последователност, която не подлежи на обсъждане. Тъжната майка е тъжно дете. Усмивката на майката е детска усмивка. Всичко е свързано по едни закони, които се случват извън нас. И дълбоко вътре в нас. Връзките се заплитат и разплитат постепенно и с причина. Майката приспива сина или дъщеря си в детската стая, в която преди години тя е била приспивана от своята майка. Какво по-велико от това? Това е отвъд всичкото изкуство. Това е същинското сътворение. Това е пореден опит за умиротворение. Това е еднa поема, която никой няма да напише. И не бива.

Детската стая. Креватчето. Детето майка. Майката дете. Разместените пластове на случването и капсулите, пълни с денонощия. Миналото и бъдещето. Приликите и разликите. Майка ти иска да приличаш на нея. Ти искаш да приличаш на себе си. Нещата се завъртат отново и отново. Имаш майка и това е изпитание. Имаш майка и това е благословия. Майка ти е високата чаша, от която отпиваш битието. Сега си детето. Сетне майка ще бъдеш. Става внезапно. И няма въпроси. Дори да не знаеш защо се случва всичко, което се случва, не питай. В очите на майка ти се крие отговорът. Той сам се скри там в нощта на твоето зачеване. Ще го получиш, когато ролите се разменят.
Щрак.