„Бабо, как се справяш с болката?“

„С ръце си, скъпа. Ако го правиш с ума си, вместо да облекчиш болката, тя се усилва още повече.“

„С твоите ръце ли, бабо?“

„Да, ръцете ни са антените на душата. Ако ги движиш; в плетене, готвене, рисуване, играене или потпяне в земята, изпращащ знаци на грижа към най-дълбоката си част и душата ти засиява, защото ти обръщаш внимание на това. Тогава признаците на болка вече няма да са необходими.“

„Ръцете наистина ли са толкова важни?“

„Да, дъще. Помислете за бебета: те започват да опознават света с докосването на ръцете си. Ако погледнеш ръцете на възрастните хора, те ти разказват повече за живота им, отколкото всяка фруга част от тялото. Всичко, което се прави на ръка, се казва, че се прави със сърцето. Защото наистина е така: ръцете и сърцето са свързани. Масажистите добре знаят това: когато докоснат някого с ръце, те създават дълбока връзка. Именно от тази връзка идва изцелението. Помисли за влюбените: когато докоснат ръцете си, те правят любов по по-възвишен начин.“

„Бабо, моите ръце … колко дълго не съм ги използвала по този начин!“

„Задвижи ги, любов моя. Започни да създаваш с тях и всичко вътре във теб ще започне да се движи. Болката няма да отмине. А вместо това това, което правиш с тях, ще стане най-красивият шедьовър и вече няма да те боли. Защото си успяла да преобразиш същността му.“

~ Елена Бернабе

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *